ЗАНИМАНИЕ ПО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

 

ПРИКАЗКА ЗА ДОБРОТО И ЗЛО

 

Сънят на калинката.

 

Летя си волно и стигам до град,  в който никога не съм била. Няма никакви хора.  Кацвам на един храст да помисля.  Изведнъж се смрачи.  Задуха силен вятър.  Чувам неприятен глас,  който казва; - Махни се веднага! Отивай си! Аз съм Злото! Не виждаш ли каква тишина е? Никой не смее да излезе на вън.’’  И тъкмо да литне изплашено,   небето се прояснило,  слънцето се показало.  И друг топъл,  тих и прекрасен глас казал спокойно’’- Не бой се аз съм Доброто! Ще спася този град с любов’’.

 Никой не знае как точно изглеждат доброто и злото,  но си ги представям по гласовете.

 Започнахме  разговор с децата след този откъс.  Получих много интересни отговори. Някои от тях казаха, че една лоша постъпка,  лоша дума,  може да развали приятелство за цял живот.Друго дете каза, че разликата между доброто и злото е много малка. Не е необходимо да правиш добро понякога, а всеки ден.Ива каза, че е престъпление да замърсяваме Земята,  да я измъчваме и да не даваме нищо в замяна . Защото всяко нещо иска грижа.  Бях много изненадана именно от този отговор.Много смислен и зрял .И неусетно направихме паралел между това кое е добро и кое лошо?

 

Едно дете пожела да разкаже баснята  за „Лошата дума.” Децата много я харесват. Героите са мечка и дървар. Мечката искала да са приятели доближила се до него да си говорят, но дърварят се отдръпнал, защото много лошо и миришела устата. Мечката разбрала това . Помолила дърваря вместо това,  да я  удари с брадвата.Дърварят се почудил, но го направил.  След време се срещнали пак. Мечката първа проговорила на дърваря. Тя му показала раната си, като му дала да разбере едно: Раната заздравява, лошата дума никога. Известно време децата не говориха, а баснята беше свършила вече.Тогава ми хрумна да ги провокирам и с песента на Емил Димитров „ Ако си дал”.

 За вас ще споделя само най- силните моменти от тази песен, които накараха децата да изразят емоциите си по- късно в рисунките си.

 

  Ако си дал

 

Ако си дал на гладния

дори трохица хляб от своя хляб.

Ако си дал на скитника

дори искрица огън от своя огън.

Ако си дал на другите живот от себе си.

Ако си дал,  ако си дал,  ако си дал от себе си

не си живял,  не си живял на празно.

Никой не може да то отнеме

Любовта на хората.

Ако си взел от славата на някой друг

дори една частица.

Ако си чул от клюката

и после я повториш

дори за една секунда.

Ако си враг на подлия

но го послушаш

един,  единствен път.

Ако си ял от залъка на свой приятел

и го забравиш.

Дали е трябвало

изобщо да се раждаш….

 

 

Мисля,  че тази тема е общо валидна. Сблъскваме се всеки ден с това. Може би малко си даваме сметка, кога и колко нараняваме. Често това са най-близките ни хора.Но дори и тогава, трябва да сме достатъчно честни пред себе си, за да осъзнаем и променим, отношението си към околните, а те да разберат това и може би да ни простят.  Трябва да можем да изразяваме емоциите си.  Няма не позволени средства за това. Всичко,  което е истински почувствано е ценно.   Важно е да помним,  да  остане. Сигурна съм,  че децата  ще си спомнят това занимание.  А аз ще бъда щастлива,   ако това ги направи добри хора.