Момченцето

 

 

Веднъж едно момченце отишло на училище.То било съвсем мъничко.А училището доста голямо.Една сутрин учителката казала: „ Днес ще нарисуваме картина.”

„Чудесно!” , помислило си момченцето.То обичало да рисува.

Можело да рисува всичко:

лъвове и тигри ,

пилета и крави ,

влакове и лодки.

Извадило кутията с пастели и започнало да рисува.Учителката казала:”Чакайте!Рано е да започваме!”

И то спряло.

„А сега – казала учителката , - ще рисуваме цветя.”

„Чудесно!”помислило си момченцето , защото обичало да рисува цветя.

И започнало.

Но учителката казала:

„Чакайте!аз ще ви покажа.”

И нарисувала на дъската едно цвете.Червено , със зелено стебло.

Момченцето погледнало цветето на учителката.

След това погледнало своето.

Неговото цвете му харесвало повече.

То не казало нищо , просто обърнало листа обратно и нарисувало цвете червено , със зелено стебло.

След няколко дни учителката казала ще моделираме чиния:

„Добре!” помислило си момченцето ,

то обичало да моделира чинии

и направило няколко с различни форми и размери.

Но учителката казала:

„Чакайте!Аз ще ви покажа как.”

И тя показала как да направят дълбока чиния.

Момченцето погледнало чинията на учителката

след това и своята.

Неговата му харесвала повече.

То не казало нищо ,

просто развалило своята и направило една дълбока чиния.

И съвсем скоро момченцето се научило да чака и да наблюдава , да прави всичко като учителката.

То вече не правило нещата ,

по свой собствен начин.

Но се случило така, че момченцето се преместило в друг град  и друго училище.

И още първия ден учителката казал:

„Днес ще нарисуваме картина.”

Но момченцето слушало и не започвало , а учителката го попитала :

„ Не искаш ли да рисуваш?”

„Искам. Но как ?  – отвърнало момченцето.”

„Както искаш – отговорила учителката.”

„И с какъвто цвят искам ли ?” , попитало момченцето.

„Точно така – казала учителката , ако всички нарисуват едно  и също

и използват един и същи цветове , как ще разбера кой какво е направил.

Момченцето я погледнало и започнало да рисува цветя в розово , оранжево и синьо.

То обикнало новото си училище ,  макар да нямало врата

през която да се влиза направо от двора.

 

                                                                                                                             Хелън И.Бъкли

 

 

Училището, което нямало врата. Колко от нас, са се сблъсквали с това в своето детство? Никога, не съм обичала и преди и сега, да бъда принуждавана, да следвам норми, да съм като всички. Мисля също,че това  да бъдеш различен струва много скъпо.Така е, но си струва човек да бъде себе си. Много често повтаряно пожелание, но много малко хора, умеят да изразят по най- добрият за тях начин.И мисля си, че всички тези качества се възпитават от детството.Но някой трябва да толерира това.Трябва да го иска и насърчава. Да, досещате се, че това е учителят. Детето прекарва повече време в детската градина, отколкото в семейството си. В тази връзка смятам,че сме отговорни за целия мироглед на децата. И като такива, трябва да ръководим децата с кадифена ръкавица, когато трябва правилата да бъдат спазвани. Но в заниманията и в средствата, с които изразяват себе си, категорично мисля, че трябва да толерираме да бъдат различни. Защото само човек, който има право да бъде себе си може да се нарече свободен. А свободният човек създава чудесата, за които всички мечтаят, но само на някои се случват.