Умът- слуга или господар

1 1 1 1 1 Rating 5.00 (3 Votes)

      

                                                Умът- слуга или господар

„Всички проблеми идват от ума. Изчисти съзнанието!“ – сигурно не за пръв път срещаш тези думи. Виждал си ги, чувал си ги под различна форма. А разбираш ли наистина? Или това е само клише. Знание, складирано в ума, което не ти върши никаква работа.

Разсъждаваме, мислим, оплитаме се в теории, знания, в парадигми. Често се опияняваме от силата на интелекта си /чувстваш се някак важен, някак сериозен и значим/. А замисляме ли се, че логиката и разумът, макар и необходими, сработват в една много малка част от тази реалност?!…Защото  осъзнаването идва не от ума, а напук на ума.

Разумът не става за водач, защото е нетърпелив, защото се страхува и иска да контролира. И ето те в началото от където започваш да препускаш към края, без дори да успееш да се насладиш на процеса. Така прави умът – бяга към миналото, анализира го, включва стари програми, внушения и опитност и бърза към бъдещето, към целта, към крайния резултат… И забравя да живее СЕГА. Анализира минали грешки, за да не ги повтори /уж/, понякога стои твърде дълго там, прави проекции в бъдещето. Взема решения въз основа на нещо, което вече го няма и неизбежно предизвиква същото това минало под различна форма, защото често решението е взето въз основа на страх и провокира нови порции страх.

Ето, умът ти и сега е нетърпелив. Прелита през думите, през изреченията… Изяжда времето, търси смисъл, но смисъл няма. И иска да интегрира това знание, това осъзнаване, задавайки си хиляди въпроси, бързайки… А всичко е толкова бавно, спокойно, леко… защото за никъде не бързаш… Само умът ти бърза и иска да предвиди, да контролира, да води, да открие сигурността към която се стреми непрекъснато и да остане там. Всъщност единственото, което му е нужно, тук и сега, е да се Отпусне, да се Освободи, да заспи… може би за кратко, или за по дълго… Точно толкова, колкото има нужда.

Тук няма контрол и умът се страхува. Страхува се да не изчезне, защото си въобразява, че всичко знае, че той е всичко и без него няма Аз. Но в един момент разбира, че когато се отпусне, когато пусне контрола, светът става различен. Същият свят, но различен – някак по-широк, по-странен, по-цветен, по-интересен… Един нов, удивителен свят на ново възприятие.

Тогава умът отново започва да следи все повече думите, да бърза, за да премине отвъд смисъла… да го открие… И докато го прави единственото, което открива е, че няма смисъл… че няма смисъл, да търси смисъла. И вече не бърза, макар и да му се струва, че прелита през изреченията, през думите и буквите. И единственото, което усеща е релаксация и спокойствие… и разбира, колко много това му харесва. Да си почива.

Отпусни се и позволи на ума да ти помага, без да контролира и води, защото той може да бъде добър партньор. Защото всеки път, всеки момент, в който искаш да се изразиш по всевъзможни начини в света, той ще ти изпраща необходимите инструменти за това. Ще ти съдейства да материализираш онова, което вече знаеш. Онова което дълбоката ти, автентична същност, вътре в теб знае, но не може да изрази без информацията и рационалното на разума.

Да изразиш невидимото чрез ума. Да дадеш плътност и форма, да материализираш въображението, душата си, себе си…

Умът може да бъде преводач на душата, проводник на идеи, стига да му позволиш да чуе, да усети, да разбере, да види онази твоя вътрешна реалност, за чието съществуване дори не подозираш. Отпусни се! Изчисти съзнанието, защото умът не бива да води, но знае как да улови мислите на дълбоката ти изначална същност и да ги последва.

Не контролирай! Просто бъди!…

Посетители

485812
Посетители в сайта 0
Гости в сайта 4

Търсене