Всичко което научих

Всичко, което трябва да зная, съм го научил в детската градина.

Повечето от това, което ми е било потребно, за да се науча как да живея, какво да правя, как да се държа, съм усвоил в детската градина. Мъдростта не е горе на върха, където блести звездната диплома, а там в пясъчника на детската площадка, в предучилищната група.

Ето какво научих там:Делете всичко. Играйте честно. Не удряйте хората. Оставяйте там нещата, кадето сте ги намерили. Не вземайте вещи, които не са ваши.  Извинете се  когато сте обидили някого. Мийте си ръцете преди ядене.  Изчервявайте се. Научете нещо, измислете, порисувайте, попейте, потанцувайте, поработете-всеки ден по малко.

Всеки следобед си поспивайте. Когато излезете на улицата се дръжте за ръце и вървете плътно един до друг. Бъдете готови за чудеса.

Помислете само колко по-добър щеше да бъде света, ако всеки ден към обяд лягахме за кратка дрямка, а после си похапвахме бисквитки с мляко. Или ако хората приемат като задължително правило винаги да връщат нещата там, откъдето са ги взели.  На колкото и години да сте, когато сте сред останалите хора, е в сила следното правило:дръжте се за ръце и вървете плътно един до друг.      

Може би никога не сте се замисляли, драги родители,за всичко това. Но нима това не е предпоставка за едно качествено общуване с детето ви . То има основата, вие трябва само внимателно и последователно да надграждате. Всеки ден е важен. И не количеството време е показателно за вашият резултат. А какво и как сте поднесли на детето си. Говорете с малкият човек до вас. Той е малък, но има проблеми, има свой свят и страхове. Не се отнасяте пренебрежително. Децата усещат всичко. Помнят дълго, понякога цял живот. А няма нищо по-тъжно от чувството за вина към детето си. И си мисля, че децата възпитават нас възрастните, със ситуацийте, в които ни поставят. И от позицията си на учител, мога да кажа, че в един ден ми се е налагало да бъда майка, приятел, сестра,  лекар, търсач на изгубени вещи, психолог и какво ли не. Същото се налага да бъдете и вие. Трябва да можете да бъдете всичко. Да се поставите намястото не детето си,  да не забравяте,че сте били деца. Ако спечелите доверието им, повярвайте ми, ще можете да направлявате умело детето си, а то да се съгласява с вас. Споделям всичко това защото това е моята работа. И когато започнах да се занимавам с деца, си казах, че искам да правя това, докато децата говорят за мен с усмивка. Нека така бъде и при вас. Иска ми се да има много и ползотворни разговори. Аз ще бъда тук, защото така съм избрала, да бъда учител.