Качествено общуване

Здраваейте  Приятели! Ако с те отворили тази страница,  значи нещо ви е заинтригувало? И понеже сега започва нашето общуване,  искам да ви споделя,  някои мои наблюдения,  от дългогодишната ми практика. Отделяме много време и енергия всеки ден,  за различни,  често доста маловажни и безполезни неща.  И забързани,  забравяме,   малкия човек до нас. После се сещаме  и опитваме да наваксамезагубеното времес……………подаръци.

  Общуването с детето в първите 3 години изгражда нагласата му към света.  Дали то в бъдеще ще отговори с „Мразя те” или „Обичам те” зависи от цялостното ни отношение към него в първите години от живота му.  За ранното детско развитие може да се каже,  че то е интензивно стимулиране с цел разгръщане,  развитие потенциала и способностите му.  Всяко дете е уникално! То има свое вътрешно темпо на развитие и възможности.  Има,  разбира се,  и възрастови норми,  но е научно доказано,  че ако положим упорит труд и постоянно внимание от първите мигове на живота му,  ще бъде по-здраво,  по-лесно ще учи,  ще бъде по-сигурно в себе си”,  заяви г-н Октавиан БИВОЛ,  представител на УНИЦЕФ за България.  Спестените ласки,  неуважението и незачитането на индивидуалността на детето,  на неговата потребност да се чувства ценно и значимо за близките си води до понижена самооценка и предпоставка за множество проблеми в по-нататъшното му развитие.  Според проведено изследване на УНИЦЕФ върху родителските практики в България само половината от майките и бащите изслушват и се съобразяват с мнението на по-малките членове в семейството.  Все още има много родители,  които смятат,  че най-важното е да осигурят материалното благополучие и оставят на заден план комуникацията.  Силно разпространено е неправилното схващане,  че децата са все още малки и неспособни да разбират възрастните.  Още към две и половина годишна възраст у някои деца започва да се изгражда извънситуативно познавателната форма на общуване с възрастните.  Благодарение на речта,  детето може да общува не само по повод на предмети и неща,  които непосредствено възприема,  но и по повод на нещо,  което отсъства в конкретната ситуация,  но е интерeсно за детето.  Съдържанието на общуването става извънситуативно,  т.  е.  излизащо извън границите на ситуацията,  в която тече взаимодействието.

Предишната ситуативно-делова форма на общуване е вплетена в практическото сътрудничество с възрастните,  а този вид общуване е теоретическото сътрудничество с възрастните.  Познавателния интерес нараства и води до това,  че детето започва да задава многобройни въпроси на възрастния,  най-често започващи с въпросителната дума - Защо?.

Водещ мотив за детето при тази форма на общуване е познавателният.  Възрастният се появява пред детето в ново качество.  Той е осведомен,  широко информиран човек,  източник на нови знания за предметите и явленията.

За извънситуативно-познавателната форма на общуване е характерен стремежът на детето към уважението на възрастния.  Това се изразява в обстоятелството,  че децата на тази възраст много лесно и бързо се обиждат.  Те не желаят забележки от страна на възрастния.  Възприемат ги като лична обида,  те желаят похвали.

Основно средство за общуване при децата с извънситуативно-познавателната форма на общуване е речта.  Тя дава възможност на детето да излезе от ограничението,  което налага една конкретна ситуация.

Играта става водеща дейност в предучилищна възраст. Но изведнъж порастналото дете, се намира в ситуаций на безброй задължения. Тогава е много тънка границата на родителската амбиция и правото на детето на бъде дете.  Няма дете,  което да не се е научило,  да чете и пише. Но има деца,  които са останали сами с играчките в детската стая,  с започната,   но недочетена приказка. Така че,  бъдете родители сега,  дайте цялото си внимание и нежност на време. Отворете вратата на детската стая сега. Усмихнете се,  за да бъде усмихнато детето ви. Обичайте го и очаквайте същото.