Мама

Косата ма мама е нежна и лека

ръката на мама е нежна и мека.

Тя много е мила и много добра,

Даже, когато не и се играе.

Но често в къщи мама я няма

Тя работи в нейната служба голяма

И често и телефонирам, но това не ми стига

и то се разбира.

Когато порасна, ще направя така,

Че тя да не работи през целия ден

Или ако работи, да е нещо

при МЕН!

В.Петров

Публикувам това малко познато според мен стихотворение, в което има толкова много смисъл и е така актуално, за действителността в момента..С много смисъл, валидно за много семейства в този момент.Жалко, че нищо никога не се повтаря в живота. Децата сега имат нужда, сега са малки, сега мама е всичко  което иска то сега .Да, действителността е друга.Но каквото и да се променя, думата ,,мама’’ е единствена и неповторима. Мама е мама. Само тя знае най-добре.Тя може да отнеме болката, когато ни е зле.Мама е нещо, което е съпоставимо само с думаталюбов.Мама е дар от Бога.

Мама е всичко и за нас порасналите. За това, не количеството време е определящо за качеството на общуване, а неговото качество.Качественото общуване .В този смисъл стихотворението, може да се тълкува и от позицията на нас големите.  Дали и ние даваме необходимото на своите родители? От позицията на своите години ролите се разменят, и те очакват( както малкото дете) нашето внимание. Ако се замислите е така.. Защото сега те са в тази позиция. Чакат и са благодарни и на малкото внимание, което им отделяме.Възрастните хора са като малките деца. Искат почти едни и същи неща. Но каквото и да кажем, грижата и вниманието към тях, могат да ни донесат само много, много, много любов….и изпълнен дълг.

Анастасия - "Ая"

Захари - "Хари"